Имам крави, а да направя ли мандра? – Какво говорят числата на ИнтелиАгро и търговските отчети

BASF
Пловдивските мандри са с печалба между 3,9 и 20% от годишните приходи за 2016 г.

крави - ферма на Вангел

„Собствена преработка на продукция – дали, кога и как“ – под това заглавие Николай Вълканов от

ИнтелиАгро представя анализ на днешната пазарна ситуация

и отговори на въпроса струва ли си млекопроизводителите да инвестират в собствена мандра. Лекцията бе в рамките на семинар, организиран от HL-TopMix, този месец.

Наред с въпросите дали животновъдът може да се справи с управлението на друг по-различен бизнес, какъвто е преработката на мляко, към който неизбежно се улавя и трета, още по-различна дейност – дистрибуцията и търговията, анализът кара фермерите да си зададат и практичните въпроси: „Имам ли сили и възможности? Ако бизнесът е семеен, какво мисли семейството? Как ще финансирам инвестицията? Мога ли да намеря подходящите хора и колко ще ми струват те (технолог, работници, мениджър продажби, маркетинг)? (из представянето на темата в бюлетина на ИнтелиАгро – б.р.)

Традиционно, фермерите преработватели произвеждат прясно и кисело мляко, сирене и кашкавал. Най-често те ги предлагат в собствени магазини, на фермерски пазари, фестивали и изложения, и рядко – в големи търговски вериги.

По данни на националната статистика у нас е най-високо потреблението на кисело мляко, следвано от прясното мляко и от сиренето. Ако през 2017 г. средната комсумация на сирене е била близо 25 кг годишно, то на кашкавал е около 9 кг/човек. Цените на млечните продукти на едро към момента са: прясно мляко – 1,6 лв./л.; Кисело мляко – 0,85 лв./бр.; Бяло сирене – 6 лв./кг.; Кашкавал – 11 лв./ кг., показва докладът на ИнтелиАгро.

Сметката на лектора е, че при създаване на малка мандра, която преработва дневно по 5 тона собствено сурово мляко, и в която са инвестирани 300 хил. лв., себестойността на килограм сирене ще е 8 лв. за килограм, а при кашкавала – 13 лв.

Авторът обръща внимание и на други важни фактори – голямата конкуренция (над 200 мандри в страната) – ограничения пазар; трудният износ, при който губим позиции заради влошаване на качеството; ценовите разлики в различните областни центрове; различната добавена стойност при производството на традиционни, на бутикови и на органични продукти. При масовата продукция нормата на печалба е 5 до 7%, при бутиковата – 15-20% и при органичната – между 30 и 50 процента, се посочва в разработката.

По данни на Евростат пък едно на всеки две предприятия в хранително-вкусовата промишленост оцелява след петата година. При специализираните магазини  статистиката е още по-жестока – едва 7 на сто остават на пазара.

Съветът на ИнтелиАгро към животновъдите, които желаят да създадат свои млекопреработвателни предприятия, е: Инвестирайте в уникални продукти (добър технолог); Преработете малко количество на ишлеме; Тествайте пазара. И един генерален съвет: създайте кооперативи с други животновъди и тогава направете солидни млекопреработвателни предприятия, така както например са го направили в САЩ.

Прочети още: Тодор Ванев – животновъдът, който увеличи 50 пъти наследството си

Доилна зала в тексаска ферма

Доилна зала в тексаска ферма

А сега да видим

какво говорят годишните финансови отчети за 2016 г.

на първите по приходи в Пловдивска област предприятия, публикувани наскоро в Икономическия годишник на Търговско-промишлената камара в Пловдив. Сред фирмите в списъка до 200 предприятия (от общо 400 публикувани) има 6 млекопреработватели. Някои от тях са със собствени ферми.

Първа по обороти, а и по печалба, е гръцката „Обединена млечна компания“ЕАД в Пловдив. Нейният годишен оборот е над 70 млн. лв., а печалбата й представлява 9,9% от него.

„Димитър Маджаров – 2″ЕООД е второ по приходи в размер на над 40 млн. лв., има собствено животновъдно стопанство, а печалбата на фирмата говори за рентабилност в размер на 7,3%.

Трето по приходи е дружеството „Елит-95″ООД, което притежава една от най-големите ферми за млечни крави в страната, разположена в землището на с. Поповица. Приходите на предприятието са над 21 млн. лв., а печалбата – малко над 10%.

Първомайската фирма „Бор Чвор“ЕООД е с годишен оборот над 17 млн. лв. и с печалба, която представлява 3,9% от тях.

Другата фирма от Първомай – „Шипка 99″ е с приходи, близки до 17 млн. и с печалба от почти 20%.

Карловската „Полидей 2″ООД има малко по-нисък оборот от „Шипка 99″, а отчетената годишна печалба представлява близо 14% от него.

Разбира се, цифрите не отчитат различните разходи на предприятията и евентуални приходи извън тези от производството, те са само ориентировъчни.

 

 

Leave a Comment


девет − = 4