Земеделската 2022 г. в профил и анфас – Част 2
През втората половина на 2022 г. голямото раздаване на пари продължи в пълна сила, а успоредно с това се ускори и вносът на евтин украински слънчоглед. Той бутна цените на българските маслодайни семки далеч под тези на европейската борсова търговия и на практика блокира родната реколта. Това се случи в годината, в която заради войната в Украйна и разрешението на ЕК да се засеят угарите, площите със слънчоглед у нас се увеличиха със 17%. Парадоксалното е, че точно секторът на зърнопроизводителите, който пряко пострада най-силно от войната, бе напълно изключен от различните подпомагания. Последната за годината „лотария“ включи, колкото да не е без хич, производителите на слънчоглед, които дори не искаха да коментират сумата.
Юли
На 5 юли бе обнародван Законът за актуализирания национален бюджет и в него се видя, че Министерството на земеделието получава допълнителни 467,7 млн. лв. От тях 150 млн. лв. за осигуряване на ликвидност на стопанствата, пострадали заради войната в Украйна, 18,7 милиона за свиневъди и птицевъди, плюс 300 млн. лв., които да се раздадат по национални мерки за за компенсиране на повишената цена на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
За разлика от българското раздаване на пари на калпак, от прессъобщение на ЕК на 8 юли разбрахме, че за Италия е одобрена държавна помощ по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,2 млрд. евро. за подкрепа на инвестиции във фотоволтаични панели в селскостопанския сектор. Безвъзмездната помощ е 90%, пишеше в съобщението.
На пресконференция на 8 юли заместник-министърът Иван Христанов (от „Продължаваме промяната“) информира за първите резултати откакто държавата си възвърна контрола на най-големия граничен пункт „Капитан Андреево“. Той посочи, че за последните 35 дни са спрени 8,3 пъти повече плодове и зеленчуци с пестициди. Наред с още много данни, Христанов заключи: „В последните 10 години всички доходоносни дейности на БАБХ са били внимателно изолирани и приватизирани, а държавата е плащала.“
На 11 юли няколко животновъдни организации, събрани на Национален земеделски форум в Старозагорски минерални бани, обявиха, че поемат поправките на Стратегическия план в свои ръце. Председателите Пенка Христова, Бойко Синапов и Стоян Чуканов се оплакаха, че предишните забележки на браншовиците към Стратегическия план не са взети под внимание. Поискаха да отпаднат фактурите за обвързаната подкрепа, а също и за газьола. Казаха, че ще съберат становища на организациите относно необходимите промени в Стратегическия план, ще ги обобщят и ще ги изпратят към комисаря Войчеховски и земеделския министър.
На 12 юли започнаха преговорите за подписване на договори между Украйна с ООН и Турция, от една страна, и Русия, ООН и Турция, от друга, за да тръгне черноморския износ на украинско зърно. Те бяха финализирани на 22 юли, а първите кораби отплаваха на 1 август. Няколко месеца по-късно се разбра, че купувачите са предимно европейски държави.
Едно интервю с комисар Войчеховски в полското издание Farmer хвърли светлина за някои особености в европейското земеделие. Например това, че по данни на полски институт към 2020 г. Холандия употребява по 8,8 кг пестициди на хектар, а България 1,5 кг. И в същото време и от двете страни се изисква 50% намаляване на използваните химикали. А това не е честно, нали?
В началото на юли цената на българския слънчоглед буквално се срути. За седмица маслодайната стока поевтиня с 200 лева и се спря на 1067 лева за тон, по данни на САПИ. Държавната власт изглеждаше безсилна да спре украинския внос заради коридорите на солидарност, които ЕК начерта още през месец май. През август, когато започна жътвата, цената на европейския слънчоглед вече беше с 60% по-висока от тази на българския.
На 20 юли министър Иван Иванов даде прощална пресконференция. Той обяви, че през 2022 г. земеделските производители ще получат общо 3,4 млрд. лева при 2,6 млрд. през 2021 г. Държавните помощи ще надхвърлят 1 млрд. (при 383 млн. за миналата година). „Всичко, което направихме е необратимо! Летвата е високо нагоре“, каза той.
На 27 юли Управителният съвет на НАЗ взе решение за протести, но щяха да минат още почти 50 дни, докато се проведат.
Август
На 1 август Гълъб Донев се закле със служебните министри в кабинета и малко по-късно Явор Гечев влезе в аграрното министерство. Вече почти 5 месеца той управлява с екипа си земеделието и прогнозите към този момент са, че ще остане на поста вероятно още 4 месеца. Ако това се случи, Гечев ще е управлявал министерството по-дълго от редовния избрания министър Иван Иванов.
Когато Полша започна да финансира закупуването на торове, министър Явор Гечев даде първата си пресконференция, за да обяви три неща. Първо, че предстои тежка експертна работа в министерството. Второ, че който не поддържа необходимото темпо на работния режим, ще си ходи. И трето, че пиарът за „Капитан Андреево“ му идва в повече.
Така както през юли имаше протест на производители на дини за това, че продават стоката си за 20 стотинки, а търговците искат от клиентите по левче, така и към 10 август изплакаха производителите на праскови в Сливенско. Заради евтините гръцки плодове цената на преработвателите е паднала под себестойност до 0,56 лева.
На 15 август бяха сменени директорите на „Напоителни системи“ и на Изпълнителната агенция по горите (сигурно не са работели в бързо темпо), а на 19-ти август бившият данъчен директор в Пловдив Георги Тахов зае мястото на Николай Каварджиклиев като директор на ДФЗ. По този повод Каварджиклиев каза в интервю, че е бил 22-ия директор на фонда, а математиката показва, че един директор се задържа средно за 6 месеца.
На 17 август ЕК нотифицира държавната помощ заради войната в Украйна в гигантския за нашата история размер от 426 млн. лв. Пари щеше да има за почти всички сектори – едри и дребни преживни, коне, пчели, традиционно подпомагани плодове и зеленчуци, в това число оранжерийни, маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови видове, салати, марули, бамя, тиквички и тютюн. Отделно от това бяха определени и 18,7 млн. лв. за свине и птици.
Най-пряко пострадалите от войната в Украйна – производителите на слънчоглед, не влизаха в списъка, сякаш трябваше показно да бъдат наказани … за нещо си.
Максималната помощ за стопанство бе в размер на 121 261 лева, а това силно ощети всички, без дребните стопанства.
Бюджетът за хуманно отношение към свине набъбна до 59 милиона лева (при обичайни 25 млн. лв. годишно) след като бяха добавени допълнителни 15 милиона лева.
Септември
От 1 септември започна кандидатстването за 426 млн. лв., а на 28 септември се извърши плащане по тази помощ.
НАЗ обяви, че се организира за общ европейски протест, който у нас трябва да се проведе на Кръстовден – 14 септември.
На 2 септември обилни валежи и излезли от коритото си сборни реки на река Стряма наводниха жестоко няколко села в Карловско. На 3 септември се скъса речната дига в с. Трилистник. Наред с пострадалите къщи и дворове в селото, земеделецът Георги Стоилов загуби във водите 500 тона слънчоглед, поне 300 тона пшеница, 12 тона грах, съхранявани на открито в стопанския двор. Това бе наистина колосална щета, изчислена на около 800 000 лева. Министерството не му подаде ръка за помощ.
На 7 септември министър Явор Гечев обеща целеви прием на проекти по общинските мерки на ПРСР за пострадалите от наводнението села, но засега такъв няма.
Междувременно зърнопроизводителите се стягаха за протеста, който бе насочен основно срещу вноса на украински слънчоглед, чието производство е несъобразено с европейските изисквания и срещу опасността този слънчоглед да бъде изнесен като български и така да компрометира родната реколта. Запитан от Агро Пловдив за протеста, министър Явор Гечев отговори, че е на страната на зърнопроизводителите. Това, честно казано, ни шокира, защото държавата би трябвало да намери начин да помогне на своите зърнопроизводители, а не да е на тяхна страна при протеста. Оттам нататък се започна едно постоянно питане на ЕК по земеделие дали няма да компенсира нашите производители на слънчоглед. Зам.-министърът и министърът все повдигаха въпроса в Брюксел и все не получаваха отговор.
На 14 септември, когато повечето организации, членуващи в НАЗ, излязоха да протестират, Пловдивският съюз реши да направи нещо полезно – подари на животновъдите от Каравелово 11 тона ечемик и пшеница и 6 тона балирано сено. За 30-те пострадали от наводнението животновъди това беше изключително ценна помощ, защото все още те не бяха получили и лев държавна подкрепа.
В същия ден НСИ публикува данни за инфлацията през август, която бе 17,7%.
Септември се оказа месец на природните катаклизми, защото на 17 септември, празникът на Вяра, Надежда, Любов и София, силна буря изкорени към 2500 дка от поморийските лозя.
Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) имаше дежа вю, след като отново започна да сигнализира министерството, че има нужда от енергийна подкрепа, за да заложи зимно производство на зеленчуци. Както през 2021 г., така и сега, отговор нямаше.
Вместо да облекчи административния натиск към фермерите и да разреди чиновниците, министерството внесе проект за промяна на Устройствения правилник на фонд „Земеделие“. Той предвиждаше нови 130 служители. През декември това стана факт с обнародването на новия правилник в „Държавен вестник“. Оказа се, че въпросните 130 щата са взети от структурите към Агенцията по горите, така че там ще има съкращения.
На 27 септември се преведоха средствата по извънредната помощ с бюджет малко над 62 млн. лв., с която се платиха по 25 млн. лв. на птицевъди и свиневъди, 6,2 млн. лв. за оранжерии и 6 млн. за винени лозя.
На следващия ден започна плащането на държавната помощ заради войната в Украйна. Огромният бюджет от 426 млн. лв. не успя да се разпредели заради тавана от 121 261 лв. за стопанство. Така бяха преведени 340,6 млн. лв. на 35 хил. стопани, а 86 млн. останаха неусвоени.
Октомври
Йосиф Делгянски от Раковски, един от най-уважаваните в страната земеделци, поиска оставката на председателя на НАЗ. В интервю пред нас той попита защо зърнопроизводителите са разпъвани на кръст заради 30-те лева плащане на площ, а за непрозрачното изливане на милиарди левове в чувствителните сектори никой не говори? Какъв ефект постигна министерството с това олимпийско раздаване на пари, попита Делгянски. В същото време НАЗ не взима отношение по темата. Нещо повече, асоциацията допусна зърнопроизводителите да се превърнат в най-омразното земеделско съсловие, каза г-н Делгянски. Публикувахме интервюто в деня на парламентарните избори – 2 октомври.
На 5 октомври проф. Христо Даскалов бе отстранен от поста изпълнителен директор на БАБХ, защото се върнал след отпуска на работното си място, въпреки че вероятно е избран за депутат. Като се върнал, проф. Даскалов направил някакви административни размествания, подписал документи, отишъл в Италия на командировка. На мястото на Даскалов бе поставен Христо Вълчанов, който бе подготвил документите за удължаване на договора на „Евролаб 2011 г.“, но тъй като бе освободен като директор на агенцията на 30 декември 2021 г., договорът бе подписан по негови указания от зам.-директора Николай Роснев. По тази причина Роснев напусна агенцията през април след дългогодишна служба в нея.
В следващите дни проф. Даскалов и министър Гечев влязоха в къса медийна престрелка и обяснения.
На 12 октомври две сгради на „Капитан Андреево“ бяха обявени от правителството за обекти, важни за националната сигурност и така служебният кабинет доказа, че няма намерение да подкрепя частните намерения на граничния пункт.
В средата на октомври НСИ обяви, че годишната инфлация през септември е достигнала 18,7%.
Докато Народното събрание гонеше опашката си при избора на председател, Съюзът на зърнопроизводителите в Пловдив направи второ дарение на животновъдите в Каравелово и съседни села. Земеделците доставиха 13 тона царевица, с което показаха, че България има нужда повече от хора със сърца, отколкото от политически пустословия.
Ноември
На 4 ноември бе определена ставката за държавната помощ за газьола – 0,41 лв./литър, а на 16 ноември към 13 600 земеделци бяха преведени към 90 милиона лева.
7 ноември бе размирен ден, в който лозарите от националното сдружение поискаха оставката на министър Гечев. Те заявиха, че българските лозари са с най-ниска субсидия в ЕС – 13,50 евро на декар годишно. Спрямо 1989 г. площта на лозята е намаляла реално с 92%, каза председателят Атанас Василев. Протестиращите изтъкнаха липсата на каквато и да е прозрачност и систематичност в работата на МЗм, липсата на политики и цялостна визия за оцеляването и развитието на българското лозарство, липсата на защита от страна на държавата на родното грозде по време на гроздобера от субсидирания внос и т.н. От своя страна Явор Гечев изнесе данни, че тази година секторът на винените лозя е получил 2062 лева на хектар, но не уточни, че сумата се дължи на извънредните плащания, които догодина я се повторят, я не. Министърът добави, че за тези от тях, които получават и агроекологични плащания по Програмата за развитие на селските райони, сумата достига до 3602 лева.
От 14 до 18 ноември бе дадена възможност на онези, които не са кандидатствали за помощта заради войната да го направят. После обаче не бе съобщено дали някои се е възползвал.
На 10 ноември редактираният Стратегически план бе изпратен повторно в Брюксел. Той бе публикуван и на страницата на земеделското министерство.
На 18 ноември бе обнародвана наредбата за извънредно подпомагане по мярка 22.1 от ПРСР. При бюджет от над 60 млн. лв. таванът на субсидиране на стопанство бе 29 333 лева. Средствата представляват 5% от ПРСР за 2021 и 2022 г. Новите сектори, които бяха включени в белия списък, бяха гъби, телета и маслодаен слънчоглед. От тях най-малко щяха да получат производителите на слънчоглед – максимум 6000 лева.
Пак на 18 ноември министерството съобщи, че ЕК е одобрила нов таван на помощта заради Украйна, който вече е 250 000 евро. Все още не е ясно, дали фондът е превел допълнително средства на кандидатите, които са били отрязани при достигане да предишния таван от 62 000 евро.
След средата на ноември, когато браншовите организации прочетоха внимателно финалния текст на публикувания Стратегически план, се надигна вълна от недоволство.
Първи реагираха животновъдните организации, които казаха, че планът ги обрича през следващите 5 години на по-ниски от досегашните субсидии. Те обвиниха служебният министър в лобизъм и злоупотреба с власт и влияние. „Животновъдите са прави да са недоволни“, каза с мир пред бТВ Явор Гечев. Той прехвърли вината към предишното ръководство на министерството, което е изпратило през февруари т.г. ставките, предизвикали недоволството на животновъдите.
Няколко дни по-късно реагираха и браншовите организации на сектор Плодове и зеленчуци. Осем организации изпратиха писма до президента Румен Радев, до председателя на парламентарната земеделска комисия Росен Костурков и до комисаря Войчеховски. В него браншовиците заявяваха, че последния вариант на СП не е съгласуван със сектора и не е съобразен с изпратените становища. В последващо становище в началото на декември организациите посочваха очевидни разлики в бюджетите на различните еко-схеми във февруарския и ноемврийския вариант на Стратегическия план, които ощетяват овощарите и зеленчукопроизводителите, и осигуряват по-добро финансиране за полските култури.
По-късно през ноември МЗм излезе с пресинформация, в която се казваше, че не са правени промени по бюджетите на интервенциите за животновъдството и те са запазени, каквито са били в първия вариант на плана.
На 24 ноември НАЗ откри своя Агро семинар в Пловдив, а министър Явор Гечев бе почетен гост. Директорът в министерството Петър Кировски съобщи, че вносният слънчоглед от Украйна е 713 000 тона. Това количество, заедно с количеството от българската реколта, са препълнили всички налични складове. Скорошен износ не се очертава, каза Кировски.
Декември
На 1 декември министър Гечев призна, че не знае къде са отишли едни 5 милиона лева. Това се случи на заседанието на земеделската комисия в парламента, където гостуваха представители на браншови организации от секторите Лозарство, Плодове и Зеленчуци. Бившият министър Иван Иванов заяви, че въпросните 5 милиона лева за били заделени за подпомагане на дребните стопани, които са затруднени да внасят увеличените за 2022 г. социални осигуровки. Когато напусках министерството, парите бяха все още заделени и налични, каза Иванов. В крайна сметка за министерство, което раздава годишно над 3 милиарда лева, 5 милиона са дребна сума, която лесно може да се забрави в някой джоб, образно казано. На заседание се разбра още, че 49 млн. евро са извадени от мярка 11 за биологично земеделие и са прехвърлени другаде. По-точно – към мярка 22.2 за подпомагане на преработватели и организации на производители през януари догодина.
Директорът на БАБХ Христо Вълчанов бе освободен на 5 декември, след като от „Продължаваме промяната“ го обвиниха в нарочен саботаж в полза на „Евролаб 2011“. Явор Гечев подчерта няколко пъти, че Вълчанов не е освободен заради „Капитан Андреево“, а защото изгубил темпо в работата си. Д-р Иван Шиков зае мястото му. В парламентарната земеделска комисия въпросът с оставката на Вълбанов бе коментиран на дълго и широко, а зам.-министър Крум Неделков доста се поизпоти за това, че не е следил делата на Вълчанов, свързани с „Капитан Андреево“.
На Никулден бе направен опит да се създаде Българска аграрна камара, но по-голямата новина в този ден бе, че се раздодахо 661 млн. лв. по схемата за плащане на площ. Коледа дойде за 54 хиляди земеделци.
В същия ден УС на ДФЗ реши да подпомогне с де минимис месодайните говедовъди като плати по 180 лева за всяко заклано в рамките на 12 месеца говедо. Да припомним, че при раздаването на големите пари през годината месодайното говедовъдство участваше редовно като бенефициент.
Последваха и други плащания – за зимни пръскания, към ветеринарните лекари по имунопрофилактичната програма, за необлагодетелстваните райони по мярка 13 от ПРСР. Животновъдите получиха отсрочка за изплащане на стари кредити към фонда.
На 7 декември бе съобщено, че ЕК е одобрила Стратегическия план на България за земеделие и селски райони , въпреки всички писмо срещу него и всички срещи на наши браншовици с Войчеховски. Това само показа, че Европа си гледа сеира с нас.
Васил Грудев бе предложен за земеделски министър в проектокабинета на Николай Габровски на 12 декември. Но кандидатът за премиер не преодоля отрицателния вот на опозицията и не получи шанс да се реализира.
За последно тази година НСИ отчете инфлацията. На годишна база през ноември тя е 16,9%.
Напук на всички кризи и зацикляния през 2022 г. Сдружението на пловдивските пчелари „Акация 1899“ подари на семействата с болни от синдрома на Даун по три буркана пчелен мед. Тържеството беше много мило, с истински коледен дух. В крайна сметка политици, министри и други оратори в такива моменти остават в сянката на малкия голям човек, когато той си каже: „Ще правя каквото трябва, а да става каквото ще.“
Прочети още: Земеделската 2022 г. в профил и анфас – Част 1